"B информационното общество никой не мисли. Готвехме се да изгоним хартията, а всъщност изгонихме мисълта."
Майкъл Крайтън
Приемането и обработката на голям обем визуална информация е добро упражнение за мозъка. Но когато подлагаме възприятията си на постоянни дразнители те спират да функционират нормално. За т.нар "информационно претоварване" има много материали в интернет, които акцентират над физиологичните последици: загуба на сън, нервност, "бели петна" в паметта, случеи на епилептични припадъци и т.н. Целта на тази информация е само да шокира, което в наши дни е много трудно осъществима задача.
Простият факт е, че когато нашите мозъци се претоварят, те изключват... Потокът на информация остава само на ниво възприятие - без обработка, без възпроизвеждане. Понякога нашето съзнание се опитва да се предпази от този вреден "шум" дотолкова крайно, че изобщо спира да регистрира присъствието му и изгражда стена пред външния свят.
Проблемът обаче не е в това, че нашето съзнание се опитва да избяга, а в това че сме успели до такава степен да го увредим, че такова нещо като "въображение" изобщо не е останало. Възможността да възприемаме е заместила способността да създаваме. Вместо да използваме алтернативите за начин на мислене, които така или иначе разнообразната информация ни предоставя, ние сме избрали удобната позиция на пасивни наблюдатели.
Тези алтернативи нямат за цел да заместват собствените ни мисли и възприятия, а просто да разтворят нови процепи в така или иначе бетонираните ни съзнания. Според мен ролята на всеки един артист се състои в това да отваря нови врати за "въображението" - както на собственото си ,така и на всеки, до който са достигнали творбите му. В крайна сметка това е единственото, което ни прави истински създатели.
..... ще има още по темата....
Много съгласен с тезата, особено това с телевизиите. С нетърпение очаквам продължението =)
ОтговорИзтриване