четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Днес всеки блог трябва да пише за това

"Ще ви дам един пример. По онова време Рийд Колидж предлагаше може би най-добрия в цялата страна курс по калиграфия. В цялото студентско градче всеки плакат, всеки етикет, всяка табела бяха написани на ръка с красив шрифт. Понеже се водех прекъснал и не трябваше да посещавам задължителните лекции, реших да се запиша в курса по калиграфия и да се науча да правя това. Така научих какво са серифни и несерифни шрифтове, изучих разликата между разстоянието в различните буквени комбинации и всичко онова, което прави един надпис красив. Всичко това беше красиво, историческо, артистично по начин, който беше недостъпен за науката и аз бях запленен. Нямаше и слаба надежда нещо от това да има практическо приложение в живота ми. Но след десет години, когато създавахме първият компютър Макинтош, всичко си дойде на мястото. И вградихме това в нашия Мак. Това беше първият компютър с красива типография. "



Всеки, сигурно, знае за тази реч. На мен ми се струва че е много добър пример за това, как всичко е свързано, как човек трябва да се интересува от различни неща. Hackers & painters, Стив и типография.


5 коментара:

  1. "Не всичко беше розово... Но ми харесваше. И голяма част от това, с което се сблъсках благодарение на своето любопитство и интуиция, по късно се оказа безценно."

    ОтговорИзтриване
  2. Стив Джобс е истински ренесансов човек на нашето време.

    ОтговорИзтриване
  3. Навлизането в детайли като типографията наистина е било голям ренесансов скок - разработка на шрифт, да прецениш междобуквени разстояния... Обаче аз мисля че нещо такова като типографията не може да се възложи напълно на компютър. Красотата може ли да се изчисли?

    ОтговорИзтриване
  4. Да.Не е ли златното сечеие пример за това?
    Но все пак наш е изборът за това...

    ОтговорИзтриване
  5. Дори и в златното сечение е оставено поле за вариации. Числото Пи е в безкрайност, то се намира само в приблизителна точност. Компютърните програми могат ли да изберат приблизителната точност, която им харесва или се ръководят от предварително зададена им стойност, която следват сляпо. Опитвам се да кажа че компютърът не би могъл да изчисли субективното виждане което въпреки приблизителните си стойности намира най-точно до стойностите за красота, защото красотата въпреки всичко е субективна.

    ОтговорИзтриване