Добрият дизайн е ненатрапчив и лек, улеснява и дава свобода за интерпретация. Отваря сетивата, като ги провокира по незабележим начин за потребителя начин да достигнат до крайната цел на автора. „Добрия дизайн предполага“ пише Пол Греъм после допълва „Добрият дизайн е редизайн.“. Бих обединил тези схващания на Греъм с тезата си, че понякога е добре нещата да изглеждат по такъв начин, че зрителят прилагайки своя прочит на творбата, да достигне идея, близка до първоначалния замисъл автора. В текста, който коментирам има обособени четиринайсет характеристики на добрият дизайн и между повечето от тях може да се направи връзка. Аз ще си позволя още един паралел с тезата на Греъм, която вече коментирах в контекста на психологическото въздействие. Ако творбата накара зрителя да се замисли, провокира го към интерпретация и предположения не е ли това пряко вмешателство във вътрешния му свят? Това не е ли докосване до душата му?
Няма коментари:
Публикуване на коментар