математика-изкуство

ИЗКУСТВОТО Е ПОЧТИ КАТО МАТЕМАТИКАТА -ЕДНО УНИВЕРСАЛНО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ.ЦВЕТЪТ,ФОРМАТА И ЕЗИКЪТ СА ОБЩИ ЦЕННОСТИ,КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ РАЗБРАНИ ОТ ВСЕКИ,НАВСЯКЪДЕ.

Тъй като, темета за добрият дизайн добрата архитектура,добрият художествен продукт е прекалено обширна тема, която пряко интересува потребителите в този блог,аз реших да обхода малко от тази необятна територия.Няма да пиша за характеристиките на дизайна а за средствата, нужни на твореца за да създаде един достоен продукт. 

Доста пъти съм чувал, как хората делят професионалното развитие на хуманитарни и математически професии и науки.Пост модерната ситоация, която ни обкръжава, ни дава една доста здрава основа, която отваря вратите и пред нас се "изпречва" съвсем нов хоризонт.Все повече,моретата на точните и абстрактните науки се преливат така, че ново изготвените продукти да се все по качествени,иновативни и т.н.

Един от венците на подобно преливане е Архитектурата.За да бъдеш добър архитект е нужно далеч повече от това да бъдеш добър математик.Дори да бъдеш математик и рисувач отново няма да бъде достатъчно за да бъдеш добър архитект.Това е сфера вплитаща много повече качества.Архитектурата е техническа наука и изкуство за изграждане на строителни конструкции.В широк смисъл архитектурата включва не само проектирането и израждането на сгради, но и разнородни дейности от най-едромащабните - планиране на цели области и държави , проектиране на населени места и открити пространства, като улици, площади, градини, паркове - до най-дребно мащабните, като конструиране на детайли или обзавеждане. Архитектурната дейност изисква отчитането на широк кръг функционални, технически, обществени и естетически фактори и ограничения, които се отразяват в завършения продукт. Тя е свързана с креативното използване и съчетаване на материали, технологии и обеми, както и с организацията на строителния процес, включително срокове за изпълнение и себестойност.Архитектите са квалифицирани в инженерство, изкуство, изработка , дизайн.В древен Рим се е казвало, че архитектите са хора, които трябва да разбират от литература,музика и театър. През римската концепция, архитектура трябва да се вземе предвид всичко около всекидневието на хората, докосване на физически и интелектуален живот на човека и неговото обкръжение.С тези редове, имам в предвид това, че за да си добър в това което правиш, без значение дали е с математическа насоченост или със някакъв вид артистична дейност, винаги е по добре да имаш една стабилна представа в материя в която не се занимаваш професионално.Важното е едно, че щом създаваш нещо това те прави творец, създател.В този ред на мисли искам да кажа, че в работата на съвременния художник е все по важно той да разбира от съвременни технологии,математика,литература,музика,театрално изкуство и въобще всичко което му дава ново изразно средство с което да представи идеите си.Преди 30г. хората които са се занимавали със видео монтажи,с генериране на дигитален образ са били предимно програмисти и инженери.Но днес хората които се заемат с това са творци с художествено образование.Последните 10 години на художниците им се налага да се зблъскат дори с материя, която е засягала само създателите на софтуер а именно програмиране(net-art,web-design).

Според мен и науката, и изкуството са творчески процеси от различно естество, тоест те не могат да бъдат сравнявани "по чест", не може да се каже, че едното е по-висше от другото например. (Макар че за съжаление и с двете може и бива злоупотребявано.) Поради това за мен думите "Математиката е враг на всяка творческа личност" (Сър Алек Исигонис, Конструктор на колите "Мини", моите уважения към него) са неправилни, защото всъщност е точно обратното.Хората които подържат това мнение може би имат предвид, че когато точната наука е застъпена с изкуството се краде от душата на произведението.Но от друга страна само точната наука може да даде гарант за желаният от автора краен вариант.С други думи, науката и математиката определено спомагат за разриването на аспекти на реалността, каквито не биха могли да бъдат осветени по друг начин. Математиката насочва към самата информационна "тъкан" и структура на реалността. Следователно тук действително се крие опасността човек да се изкуши и да си каже: "тази музика е просто купчина от математически символи", или "тази картина е просто нахвърляни цветове върху бял лист", или "плюшеното мече е просто парцал, пълен с плюш". Но това си е чист материалистически цинизъм и просто не е верен, защото изпуска една подробност: в "купчината математически символи" има ред и информация, които правят от тази купчина стройни математически формули, описващи (по математически път) в крайна сметка самата музика. Такъв ред и информация има и в цветовете на картината, и в плюшеното мече. Такъв ред и информация, само че от много по-висок ранг, има и в "неживата природа", а в още по-голяма степен - в живите организми и в нас - хората. Няма да опитвам да доказвам точно тук кой е по-прав и защо. Аз самият не съм убеден, че това може да се докаже, а напротив - по-скоро мисля, че не може, поне не по научен път и поне не засега. Но за мен е очевидно.